Прекрасна салатка от кълнове и упътване за приготвянето и.
Край! Сядам вече и я написвам тази статия. Не може то така вечно да се отлага! Вече съм обещал на толкова много хора, че ще я напиша и ще пратя линк, че направо се чувствам неудобно за дето ги мотам. Та ето почвам.
Прекрасна салатка от кълнове и упътване за приготвянето и.
Преди всичко за да направим салата от кълнове ни трябват кълнове.
Ето как се правят 2-та вида кълнове които се използват в тази салата.
- Кълнове на люцерна още известна като Alfalfa или Alfa-alfa или (Medicago sativa). Намираме си семена за покълване от Alfalfa. Не съм много сигурен в България къде точно се продават но подозирам, тъй като българите са светнати и предприемчиви хора, ще да ги продават в магазините за здравословно хранене и магазините за органик храни. Може би и в билковите аптеки.
Та намерили сме ги вече въпросните семена които изглеждат примерно ей така:

И започваме да ги покълваме :) което е един чуден процес който ни забавлява и радва много, особено когато го правим за първи път. И си е съвсем друго да виждаш чудото на живота как расте и се разхубавява
.
Материалите необходими за покълване са: буркан, ластик, дамски чорап или платче с финни дупки което не задържа вода или мрежичка, вода.
Та в един нормален буркан в зависимост от качеството на семената които имаме можем сложим от 1 до 3 супени лъжици с връх от семенцата. слагаме от горе отрязания дамски чорап и го закрепваме с ластиче. След това напълваме буркана с вода и я изсипваме за да обере ако има мръсотия по семенцата. После пълним бурканът с вода до горе и го оставяме да преседи за през нощта или за колкото време имаме за препоръчваме над 6 часа. На сутринта изсипваме водата и оставяме водата да се изцеди хубаво държейки буркана с отвора на долу. Като спре да капе обръщаме буркана, така че семенцата да паднат в него и го раздрусваме за да полепнат семената по стените на буркана. Ето как изглежда резултатът от вече направеното:

Та туй нещо дето на нищо не прилича го оставяме така за през деня. Ако имаме време и се мотаем вкъщи е хубаво да измиваме семената 4 пъти дневно. Сипваме вода през дупката с чорапа разклащаме леко и обръщаме да изтече водата. Две повторения са достатъчни при нормални условия. Ако в буркана се задържа вода и започва да понамирисва 3-4 повторения са необходими. Ако сме заети и нямаме време да мием 4 пъти на ден то сутрин и вечер е напълно достатъчно. ( Ние нашите сутрин и вечер ги мием и са перфектни
).
Още след първия ден ще забележите как семенцата покълват. Просто ги наблюдавайте и им се радвайте процедурата по измиване остава абсолютно същата до края на процеса. Единствената разлика е, че вече покълналите семенца няма да се залепват толкова охотно по стените на буркана ами ще се залепват едно в друго образувайки топченца. Раздрусвайте все пак за да ги разпределите на максимална площ до колкото е възможно, ама не се втилясвайте много, те си никнат всякак си. Ето една картинка за 4 етапа на покълване:

Продължавате да миете така за 3-4-5 дена и достигате до етап 4 от горната картинка в който кълновете са готови. Важно е да не превишавате 8-9 дена. Преди да извадите кълновете за ядене ги оставете 15 минути на слънчева светлина. Това е една допълнителна екстра която може и да не се спазва, но по този начин ще достигнете най-добрите хранителни характеристики. През останалото време кълновете могат да седят където и да е. Ние ги държим на плота в кухнята до мивката. Ако има семенца които не са покълнали ( то винаги има, но в зависимост от качеството на семената са повече или по-малко( нашите са адски много защото семената ни са с доста лошо качество явно)) можете да ги извадите преди да хапвате или да ги оставите всред кълновете. Те са хранителни, но са далеч, от качеството на кълновете, а и са малко хрупкави.
Когато кълновете са готови, ако сте направили в повече или просто не искате да ги изядете веднага, ги сложете в пликче в хладилника. Това ще забави процеса на растеж. Все пак трябва да ги хапнете до седмица.
Ето едно сайтче на английски в което има някои картинки и обяснено стъпка по стъпка какво се прави ако случайно моят начин на обяснение не ви е допаднал. http://www.backyardnature.net/simple/alf-spr.htm на стъпка 4, ще видите как изглеждат готовите за ядене кълнове. Ето и едно примерно видео за да видите в действие как изглежда. http://www.youtube.com/watch?v=-gkUokxEPeg
Няколко важни нещица покрай кълненето: Не трябва да позволявате появата на втори чифт листа, кълновете не трябва да са на пряка слънчева светлина през цялото време на покълване, не трябва температурата да е много висока ( стайна температура е идеално) не ги слагайте до радиатор или печка, бурканът трябва да се отцежда добре от водата защото излишна вода при кълновете ще доведе до гниене ( все пак е нормално да останат няколко капки в буркана и не е проблем тъй като кълновете ще ги изпият), дори и да пропуснете миене това не е фатално. Експериментирайте за да получите най-добрите съотношения за брой семенца в буркан, време на покълване и честота на измиване.
2. Слънчогледови кълнове.Слънчогледовите кълнове всъщност се наричат “greens” (зеленини) и не са баш кълнове. Ама аз си им викам кълнове. Според мен разликата е в това, че на “greens” се използват само частите които са над почвата, а на кълновете се яде цялото нещо. А… разбира се трябва да има и почва щом ще ползваме частите дето са над нея
. Та ето как се правят слънчогледови зеленини. Отново започваме от семенцата. Намираме си слънчоглед за покълване. По принцип всякакъв суров слънчоглед ще стане ама този за покълването е супер добър ние имаме до сега 100% покълваемост. Тоест нито една семка не е останала непокълнала. Което ми е много изумително как става
. Предполагам намерите ли люцерна за покълване ще се натъкнете на цял щанд със семена за покълване. Предупреждавам ви от сега недейте да купувате от всички! Първо прочетете как се правят и как се консумират и какъв вкус имат. Те всички са много полезни, но някои имат доста остри вкусове. А пък някои се покълват по доста различни и по-сложни начини. Слънчогледово семе всичките знаете как изглежда предполагам нямате нужда от снимка.
Материали които ни трябват за покълването на слънчогледово семе: Кутия ние ползваме кутия от салата ( тук салатите се продават нарязани и измити в кутии… ) но каквато и да е кутия която да е надигната малко и за предпочитане да има прозрачни стени. Слагате в нея 1 или 2 пръста почва. Разликата е в това, че ако имате повече почва ще се налага да поливате по-рядко веднъж след като са се установили кълновете ако имате по-малко ще поливате по 2 пъти на ден заедно със миенето на люцерната
. И разбира се вода.
Сега има различни версии на това как да се покълват семките и аз токущо се запознах с една нова такава
която е доста добре обяснена и изглежда хората знаят какво правят: http://www.sproutpeople.com/seed/sunflowergreens.html . Аз обаче ще ви разкажа как ни беше показано на нас от една монтреалчанка-агроном и как ние продължихме в последствие защото открихме, че ни е по-лесно.
Казано ни бе, след като сложим 1-2 пръста почва в кутията, да постелем семенцата от горе, така че да не се препокриват. Да ги поливаме така с пръскалка ( като тия за миене на прозорец (каквато точно всъщност ние използваме)) за ден-два докато покажат коренче и тогава да сложим от горе 1/2 пръст почва и да продължим да поливаме с пръскалката за да държим почвата мокра ама не подгизнала. След което си е само пръскане докато растенията пораснат достатъчно за бране ( около 10 сантиметра и преди да са изкарали втори чифт листа ( тези листа се наричат истински )). Това обаче прави голяма бъркотия защото пораствайки семките избутжат на горе пръстта с която сме ги затрупали и целите стебла стажат мръсни а понякога и листата. След което искат доста миене.
Ние открихме, че ни е много по-лесно да набоцкаме семките една по една в почвата в кутията и в последствие да не добавяме пръст. По този начин стеблата и листата са абсолютно чисти и може дори да не се мият после. За целта се изискжа малко търпение да набоцкате семките с остричкото на долу като вкарате в почвата поне половината семка. Също така открихме, че по този начин растенията се развиват много по-бързо и спестяваме няколко дена.
Малко снимки на готовите за ядене greens на слънчогледа:



На първата снимка се вижда, че това не е толкова чист процес както при люцерната. Кълновете на първта снимка могат да се берат вече ( отрязвате с ножичката всичко което се подава над почвата и внимавате да не захапете почвата, че после ножицата ви цапа кълновете
) или могат да изкарат още ден-два да пораснат повече да станат по-зелени и големи ако не искате сега да ги хапвате. По светло зеленият цвят и белите стебла си личи че са гледани при по-слаба светлина. На втората снимка се виждат готови кълнове на средна светлина. Нашите изглеждат по този начин. А на най-ниската се виждат много зелени кълнове които са гледани на пряка слънчева светлина. Те ще станат по-ниски и по-тъмно зелени от другите и най-вероятно по-бързо. В кълнчето в ръката се жида появата на истинските листа. Това не е проблем, но показва, че трябва да се берат вече. Истинските листа не трябва да се разрастват много.

Тук се вжида как изглеждат с люспите на семката около кълновете. Не винаги всички падат и ако не паднат дълго време това ще причини загниване на листата. Можете да им помогнете с ръка. Всеки път като поливате вижте кои са почти готови да паднат и ги махнете но не насилвайте защото растението е крехко и се поврежда лесно.
Недейте да преполивате за да не предизвиквате гниене. В началото може да накиснете семената за 6 часа или да ги пръскате по-често. Ако можете намерете умерено до много светло място за кутията със слънчогледовите кълнове. Обирате ги с ножичката. Ако има някои недоразвити можете да ги оставите за следващия път. Те ще се доразвият като махнете конкуренцията за 2-3 дена. Започнете слънчогледа 2 дни преди люцерната ( ако го правите по нашият метод или 3-4 дни предварително ако е по другия.
Такаааааааааам! ето така си отглеждате кълновете за въпросната салатка
. След като сте ги отгледали и обрали ( с течение на времето се научавате как да ги синхронизирате така, че да ги имате едновременно). Слагате равни части кълнове алфа алфа и слънчоглед. Тази пропорция може да се мени в зависимост от конкретните желания. Ако искате салатата да е много хранителна и по-тежка слагате повече алфалфа а ако искате да е по-свежа и лека повече слънчоглед. Оригинално салатата се подправя със сос който се състои от печени тиквени семки, сол, зехтин и разни зелени подправчици. Ние обаче остановихме, че ако счкукате в хаванчето орехче или бадем или лешник или някаква друга подобна ядка става също чудесно. поръсвате ядките и поливате зехтинец и сол на вкус. Предупреждавам, че салатата е много хранителна за да не правите големи количества. Това е много далече от салатата от марулка или зеленце които могат да се ядат в неограничени количесва.
Такам… мислех си сега да ви понапиша малко неща на мотивационна база. Защо искаме да ядем кълнове. С две думи – за да се чувстваме по-добре, за да сме здрави, за да сме щастливи, за да ни е хубав живота. В детайли ми е трудно да навлизам. Трудно ми в защото аз обичам да съм сигурен в това което пиша. А никой не иска да направи изследване за съпоствка на кълновете и ядките, с месото, млякото и яйцата. Или поне никой не го е публикувал онлайн. Да не говорим, че всеки си ползва некви негови си системи за измерване и скали и да направиш съпоставка е направо невъзможно. Та който иска ще си прочете за всичките високи нива на анти оксиданти, понижаване на холестерола, високо съдържание на протеини, пълна гама от витамини ( включително В12 ), минерали, ензими, антивъзпалителни функции, подобряване на имунната система, противоракови функции и прочее.
Аз искам да ви кажа: аз се чувствам прекрасно като се храня с кълнове. Никога не ми е тежко и винаги съм нахранен. Здравето ми се е подобрило неимоверно и съм свалил излишните килограми. Не познавам нито един човек който да е започнал да яде кълнове и после да се е отказал.
И ви приканвам да опитате
хапвайте ги като салатка, като гарнитурка, като прибавка към сандвич, пасирани на сокче, по какъвто начин си искате. Но пробвайте. Усетете как ще се чувствате. Ако не се чувствате по-добре не го правете повече. Ако се чувствате по-добре продължавайте да отркивате нови продукти и техники в здравословното хранене.
Благодаря ви, че правите услия светът да е по-хубаво място.
П.п. ето и една малко по-добре изглеждаща тема от моята с повече снимки и разнообразие
http://www.zemianazaem.com/?p=159

септември 26th, 2009 at 8:47 pm
Поздравления! Изключително ценно четиво за хора, които правят първите крачки към покълването. Със сигурност кълновете и покълналите култури като цяло са най-прекрасния и мощен източник на тази планета на слънчева енергия и продължител на живота, зародил се от такова малко семенце.
Много е важно обаче ако кълновете не се отглеждат в пръст да се измиват старателно с течаща вода и да се поддържат винаги мокри. За да не се развива семето, в него Майката Природа е заложила някой инхибитори (материя/вещества, които блокират размножаването на клетките и растението си седи под формата на семенце). Обаче попадне ли това семенце във подходяща среда (за начало това е влагата), инхибиторите се разтварят в нея и тогава се започва най-красивия естествен природен процес – раждането на новия живот. Ако семената трябва да бъдат накисвани предварително, бих препоръчал на всеки да използва филтрирана вода, защото в повечето случаи чешмяната вода и 5 стотинки не струва (за жалост
) След накисване на семената, те трябва добре да се измият на течаща вода, защото в повечето случаи инхибиторите все още са попили в повърхностния слой на семето (люспата) и ако ги консумираме, те ще затруднят значително усвояването на кълновете.
След доброто промиване, покълването е вече доста лесно. Има някой култури, които не са споменати тук, но са доста трудни да бъдат покълнати ако не са в пръст. Някой от тях са лена и къдравия кресон. Причината да са трудни за покълване е желиращия ефект на инхибиторите им. Разбира се и това не е толкова трудно да се избегне, като ако покълването не става в пръст/компост среда, просто семената се поръсват върху парче ленен плат. По този начин семената се предпазват от пълно стерилизиране в слузестата маса и започват да си растат като останалите кълнове.
Бих искал да разкажа също как ние напоследък си покълваме различни култури… Преди седмица-две си купихме микро ферма на EasyGreen (Micro farm), чието предназначение е да подава автоматично вода на семената, да ги обогатява с филтриран въздух, както и да им осигури оптимална температура за растежа – 22.4С. На пръв поглед машината е много просто устроена (една фуния се потапя във вода. На края на фунията има мини перка, прикрепена към малко електромоторче. Благодарение на създаващата се турболентност, водата се засмуква през фунията и заедно с въздуха се подава в камерата за покълване под формата на фини микро капки (мъгла). Електронен таймер следи за броя поливания в дневния цикъл (настройва се на ръка в зависимост от климата във вашия регион).
Това, което се изисква от вас е да си посипете 2-3 с.л. семена (дори не се изисква предварително накисване), да заредите всички тавички с избраните от вас култури за покълване, да заредите машината с филтрирана/пречистена вода и да я включите в тока. Енергоразхода на машинката предполагам ще е равен като разхода на 1 крушка светеща за 1 час на ден. Защо решихме да си купим уреда, след като и така кълновете си стават отлични – отговора е много прост – ако кълновете не се промиват достатъчно, у тях се появява горчива/люта жилка, която в някой случаи прави консумацията на кълнове невъзможна. Взимайки предвид динамичното ежедневие, не е толкова трудно да се пропусне едно промиване или да се подаде необходимото количество вода. Е, при машинката няма прошка. Таймера си тиктака, включва се и единствената причина кълновете да останат без вода може да е липсата на вода в контейнера. Към фермата има и добавка, която се заплаща отделно, но дава възможност да се свърже директно към домашното водоподаване и в този случай да се затвори цикъла на отглеждане (принципа е същия като при тоалетното казанче…)
Предлагам на автора да се убеди в правотата на думите ми, като опита кълновете, приготвени в машината и извън нея. Алфалфата (люцерната) и по магазините и в къщи, покълвана на ръка винаги е имала един вкус, наподобяващ вкуса на трева. Вече не! Усещам само влагата в кълна и радостния му трепет преди да го сдъвча
Автора на статията е официално поканен да опита след няколко дена конопените кълнове. Не сме ги пробвали, но по мнение на много познати и приятели конопените зеленилища имали много приятен и нежен вкус, а за протеините и аминокиселините няма да говорим (само да уточня, че за покълването се използва нелющения коноп, който ако се схруска изобщо не е приятен на вкус заради твърдата си черупка). Не опитвайте да покълнете лющен коноп, защото май май няма да покълне…
Също така препоръчвам на автора и на всички останали читатели, да опитат да покълнат семената на КИНОА. Това е много интересна култура, известна още от древните ацтеки, която по подобие на конопа се явява пълен аналог на качествените месни протеини и успешно може да замени една нетлъста пържола на тиган или на барбекю. Покълва за 2-3 дена, не се изисква да се развива до зеленилище и от самото начало на покълване от твърдо семе преминава в мека вкусотия. От една чаша суха киноа се получават 3 чаши покълнала, които ако смесите с пресен лук, пиперка, малко краставица, магданоз и ще получите идеално мезе за ракията на суровояда – камбуча чай
Еми това е засега от извора на белоногата… Продължение може да следва, а може и да не… Не се знае знае ли се не се ли знае