Еко селища що е то?
Еко селища.
Оказва се, че доста хора не знаят какво е еко селище. Тази статия я пиша с идеята да дам малко разяснения по този въпрос.
Реално погледнато аз не знам какво е еко селище. Нямам дефиниция за този термин. Но тъй като аз така или иначе не държа да имам дефиниция за нещата за които говоря се чувствам съвсем щастлив и готов да продължа.
За сега ще вкарам една работна терминология. Еко селище е група от хора които имат сходни интереси и са решили да съжителстват на някаква площ споделяйки някакви ресурси, комуникирайки си по някакъв начин и подчинявайки се на някакви правила които самите те са си наложили. То това май може да свърши работа като определение за всякакъв вид селище.
Къде е ЕКО-то в Еко селището. Ами то се намира именно в тези общи интереси и общи правила които хората живущи на даденото място споделят. Ако те са с екологична насоченост аз наричам селището еко.
Очевидно е, че така широко скроена дефиниция може да позволи доста своеволия, а това именно е и моята идея. Според мен има всякакви видове еко селища от такива с по 0 жители в тях до такива с по над 50 семейства. От такива с почти никаква организация до такива с доста засукана и сложна структура.
Някак си естествено се получава, че еко селищата с много хора имат по-добре развита структура и правила, а селищата с по-малка населеност имат по-слабо развити такива.
До колкото съм чел по книгите, да се направи успешно еко селище е доста сложна работа. Успешно в смисъл такова което да просъществува във времето и да държи обитателите си щастливи… то май тези две неща всъщност не могат едно без друго. Цифрите които бяха цитирани бяха доста отчайващи. На всеки 10 започнати селища 9 се провалят и още по-лошото е, че хората които ги започват си развалят отношенията по доста грозен начин. За щастие има вече доста създадени еко селища които работят от десетилетия и процъфтяват… или поне така изглежда от страни тъй като не съм имал щастието да живея в такова все още. Скоро този пропуск ще бъде попълнен.
До какво довеждат еко идеите на селяните в доста голям процент от случаите?
1-во Енерго ефективно строителство. Сградите са построени по начин който да използва естествена конвекция, слънчева енергия, вятърна енергия, температурата на земята, водата и какви ли още не хитрини за да може сградите да харчат минимално количество електрическа или друга енергия.
2-ро Производство на собствена енергия. Тук дяловете са много, производство на електрическа енергия от вятър, слънце, вода или друг източник, топлинна енергия, био горива ( горива за двигатели с вътрешно горене произведени от растения), твърди горива, газове използвани за горива и какво ли още не.
3-то Използване на екологично чисти материали за строителството на жилищата и за всичко което е възможно в селището ( тоест всичко ако си перфекционист). Включително използването на съвсем нови похвати за строителство като строителството с коб ( не толкова ново) и строителството със сламени бали ( не съм сигурен колко точно ново, но май най-новото).
4-то Собствено производство на храна с цел пълна независимост от към хранителни ресурси. Разбира се всичко е органик.
5-то Повторно използване ( даже май е по-скоро правилно да кажа многократно използване) на „отпадъците” и рециклирането им след като са негодни за употреба.
6-то Компостиране на органични отпадъци включително човешката тор.
7-мо Май почти неизбежно хората занимаващи се с такива неща са се замисляли над природата и нейното създаване и битие и кажи речи всеки си практикува някакви енергийни дисциплини. Да кажем няколко: медитация, йога, бойни изкуства, религия, философия, лечителство, енергийни практики и тн. Следователно се отделят местенца в графика и в мястото на еко селището за практикуването на тези занимания.
8-мо получават се естествено влечения към различни занаяти и самостоятелността на селището се увеличава.
9-то периодични срещи между селяните се правят във всички селища, На тях се обсъжда общия план за действие, развитие, новите идеи, нови кандидатури за постъпване на помощници или съселяни, финансови въпроси и всичко друго необходимо
Еко селището може да бъде отворено за посетители, гости, нови членове или затворено, тоест такова което предпочита да се запази каквото е без външни вмешателства. Ако някой човек иска да се присъедини към дадено еко селище той обикновено трябва да премине през процедура на оценяване от страна на всички съселяни и да поживее известно време в пробен режим в селото след което да се вземе решение дали ще бъде допуснат или не.
Различни селища различна обвързаност. Някои от тях са доста близки, като едно семейство може да се каже, някои делят всичко труд, приходи, разходи, храна. Други са доста дистанцирани и си живеят в отделни къщи не комуникират, чак толкова много помежду си и са по-самостоятелни домакинствата. Едно обаче е сигурно; всеки дава своята лепта за поддръжката на селището. В повечето случаи това е труд. Например всеки член на селището навършил еди колко си години трябва да положи еди колко си часа труд свързан с развитието на селището на месец. Разбира се има варианти в които тези часове могат да бъдат откупени, разменени, отложени и тн.
Обикновено закупуването на площта на която ще се започва дадено селище е голям проблем тъй като капиталовложението трябва да бъде разделено по някакъв сравнително честен начин между съселяните. За това в повечето случаи се създава юридическа организация с името на селището която е с не стопанска цел (not for profit) и се разпределят дялове от тази юридическа фигура.
За съжаление закупуването на земята не е най-трудното нещо в започването на едно еко селище. Според експертите най-трудно е да се намерят хората които да си паснат заедно и да се получи балансирана група която да може да изнесе проекта в действие.
Защо хората искат да живеят в еко селище? За да живееш с приятелите и близките си на едно място, да си помагате, да имате единомислие и да се подкрепяте, за да се чувстваш в свои води а не като странник, за да познаваш и обичаш съседите си а не да ги подминаваш без дори да поздравиш, за да намалиш стреаса ( или да го избегнеш изцяло), за да намалиш разходите си ( да се купува на едро за цялото селище спестява мнооого пари), за да намалиш разходите си за жилище ( отново обединението прави силата), за да се храниш с качествена храна, за да си в приятна енергийна обстановка, за да си по-близо до природата, за да може децата ти да израстват на сигурно място далеч от наркотици алкохол и цигари, за да може да пускаш децата си да играят навън без да мислиш кой ще ги срещне, за да можеш да изявиш себе си, за да не цапаш планетата, за да помагаш на планетата, за да се учиш на важните неща, за да избягаш от абсурдността на съвременното общество, защото го усещаш правилно.
Какво е притеснително относно тези селища? Това, че хората се променят и не се знае колко време ще просъществуват, това че влизаш с някаква сума пари, това че организацията на цялото нещо е доста изискваща, това че да се върнеш обратно в обществото ако не сработи ще е сътресение, това че рискуваш да си развалиш отношенията с приятелите си, това че ако правиш половинчато нещата и се опитваш да си хем в съвременното общество хем в обществото на селището ще доведе до напрежение и най-често провал, това че е нещо ново и непознато, това че трябва да направиш промени в живота си.
Струва ли си? Мисля, че да.
февруари 3rd, 2010 at 9:38 am
Zdravei Icho , pozdravlenia za hubavata statia!
Ako ne si zapoznat s tozi form i ideite mu moje da ti e interesno.
http://www.jivdom.info/forum/index.php?act=idx
A tova e i link ot sashtia forum za parvoto eko selishte v Bulgaria.
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=417
Jelaia ti slanchev den!
февруари 15th, 2010 at 4:31 pm
Рашев, ще бъда честен. Още от самото начало.
тази идея ще бъде променена до неузнаваемост в процес на нейното въплъщаване в реално черно-на-бяло еко-селище. Намесата на държавата се изразява във солидарност на всичко в нея спрямо държавната политика, правомощие, властнически категоричен характер и ниво на развитие. Та, това село ако се развие повече трябва или да даде импулс за останалите или да стои, като “етнически” различно спрямо тях. Да, етнически, защото когато видиш някой с чужди идеи от многото веднага го дискриминиращ, поне докато намерите едно общо, за да не остане толкова чужд, колкото създава впечатление за това на пръв поглед.
Та, истинското село атрофира ! Защо ? Защото няма работа. Да, абсурдно е… има вода, пасища, почви, добър климат, но няма капитал 
А, капитала е важен, защото с него се уреждат взаимоотношенията с титуляра (сиреч държавата). Това са данъци, кметски, областни, пътни, по разни други хиляди програми, но все капитало-нуждаещи. Та селото ще му трябва капитал. Ако, хората в него не го внасят от вън, как сами ще го произвеждат. Всички знаем, че земеделието (както баба ни го е практикувала) не прави капитал, колкото и органик да е. Което е много тъжно. Но хората ще изразходват много труд, време и енергия за самото село и няма никак да могат да направят капитал от това, най-малкото няма да искат 
Утопия, възможна… но утопия. Сега ще кажа защо е така според мен.
1. Държавата
Държавата, особено навлизайки съвременния начин на западно мислене (тоест превземай и владей)с елементи на замаскирано колонизиране (пазара за труд в Китай, горива и други суровини от страни от третия свят и т.н.) няма да допусне такова селище да бъде независимо. Това е важно. Независимо означава само да определя бъдещето си, да регулира движението на хора и взаимоотношенията с държавата на чиято територия е. По същество – ще има намеса от държавата, като титулят и капиталите също, като титуляр в сянка.
За жалост отново съм в положението ИСКАМ ДА СЪМ ОБЕКТИВЕН, но клоня към СТРАШНО СЪМ СКЕПТИЧЕН. А, не е така. Безусловно подкрепям идеята. Тя е железна и никога няма да се промени от към тази си конструкция. Но (нали помните винаги има но
2.Градът
Няма да се лъжем, но селото атрофира. И макар да съществуват милиони (може и да са милиарди) такива, те губят специфичната си определеност, тоест селското. Това са така наречените крайградски райони, където живеят голям част от работещите в големия град хора и наливат капитали и ресурси в тях, за да изглеждат жизнени и енергични (става дума и за селата и за хората). Другия тип са вилите, които се характеризират с не толкова трайно обитаване и липсата на думата дом в тях
Ех, едно заводче по социалистически да имаше, ама и това се оказа утопия, добре че мина.
Да обобщя: Ще трябва да се работи отново в града, които е безспорния силен на деня и да се пренасочва от него към еко-селото.
Възможно е да се самоиздържа чрез туризъм… но туризма ще доведе японските туристи с техния консуматорски начин на мислене, ще развали уединението и ще засили “различното” в очите на останалите в държавата не-еко-селяни.
Не подценявам занаятите и нещата, които то може да генерира и тези “неща” да бъдат разменени за капитал с който то да откупи свободата или поне независимостта от към самоуправление и самоопределяне от държавата.
3.Хората
За мишките и хората. Та хората са много интересен случай. Много диктатори под множественото число на човек са виждали “добър материал” за направата на едно органично свръх същество. Но колективен ум рядко може да разбереш какво ще науми.
Проблемът е как ще идват хората. И ти написа, че хората стигат до конфликти. Това е нормално и не пречи на еко-селището. Препъни-камъка ще бъдат новаторите или новите идеи, когато след 3-4, а може и 10 години това село стане традиционно. Тоест, когато еко-идеята стане идеята на бабата и дядото, които са били млади едно време и са се борили за нея. Тогава еко-селото ще има социален трус. Голям, новите идеи, ще заплашат “еко”-то в него, защото не знаем какво зрее в умовете на младото поколение и слава богу
Не мога да не заговоря и за секса. Проблемът на този тип общества е чувството за роднинство, а с поколенията и е напълно възможно, до съм убеден ще е факт. А това прави сложна психологическа обстановка, където съученичката в която си влюбен, е твоя 1-ва братовчедка и т.н. и т.н.
Препоръчвам филма “СЕЛОТО” / “THE VILLAGE” и коментар по него. Там се дават хипотетични отговори на няколко от важните точки в идеята.
4.Децата
Ако това село се размножи ще има нужда от училище. После университет и т.н. Опасявам се, че всяко младо момиче или момче веднъж напусне ли селото, че няма да се върне. Или ще го направи това, но на възраст, когато няма да са живи неговите родители – става дума за живеене.
5.Биг Брадър – МОРАЛЪТ
Думата трябва ме е много плашила. Това е като гузната съвест, ама стане ли всичко много открито си е направо колективен селски морал. Натискът на другите, ще принуди много хора неспособни да се справят с обичаите, традициите и идеите да напуснат. Бунтарите също, възможно е и по-лошо да искат да го унищожат…тоест да го намразят, да го вземат за на прицел и т.н.
Та ефектът на Биг Брадър от селски тип подозирам, ще бъде едно общество с многолики хора. Тоест, няма да са истински пред другите, за да не бъдат порицани, заплашени и прогонени от тях. И не казвай, че там няма да е така защото всичките ще бъдат мъдри, духовни и зрели личности.
6.Взаимовръзката с останалия свят.
Това еко-село не разбирам как или дали ще комуникира с останалия свят. Какво ще става с културния обмен, с движението на ресурси, хора и идеи от заобикалящия свят. Митница ?!?! Вътрешна полиция ?!?! Намирисва ми или на много консервативно и агресивно към външния свят общество или на прекалено хипи и крайно не устойчиво поради уязвимостта си. Разбира се, това са крайности и мнението ми е крайно. Но така по-лесно се дава наклон на мисълта. А, аз много харесва, Рашев твоя начин на мислене.
Идеята е подкрепям и вярвам в нея. Но ме е страх и срам да призная, че не съм узрял да я следвам, реализирам и защитавам. Просто не съм пораснал достатъчно духовно. Но след 10 години, защо не. Не искам да звучи грубо, но виждам едно еко-селище на хора над и на самата средна възраст, а младите ми се губят в цялата схема, което лошо няма и те ще остареят след време
Поздрави, адски ми стана интересно и е баш по моята черга, да разтягам локуми, седнал на топло в стаята пред компютъра
февруари 16th, 2010 at 3:30 pm
Със сигурност преувеличавам де, то си ми е склонност нали знаеш… но все пак, промяна има очевидна питай който искаш дето те познава достатъчно отдавна. А ми е толкоз кофти защото ти си ми супер близък и точно ти си този с който бих искал да правя такова еко селище.
Сега да обясня моята гледна точка за някои от нещата за които си говорил.
1. Държавата. Всяко еко селище се съобразява със поставените закони от държавата (до колкото и всеки друг се съобразява с тях). Западното мислене се променя докато говорим. Западното мислене е доста напред вече към идеята за по-зелен и по-комунален живот. Ето го и доказателството http://www.ic.org/ http://www.helpx.net/index.asp http://www.workaway.info/ http://couchsurfing.com/ . Разгледай ги тези сайтове ако ти е интересно за да добиеш представа за мащаба в който се случват промените. И това са само частица от нещата които вървят като инициативи. Специално внимание искам да обърнеш на листа с communities в http://www.ic.org/ .
Еко селище е събирателен термин и всяко едно от тях е много различно лежи на различни идеи и има различна успеваемост. Едно е сигурно не е лесно да се започне такова което да издържи изпитанията на времето. Дискриминация към еко селищата няма, особено в дългосрочен план. Ти би ли дискриминирал някой който върши прекрасни неща за обществото, земята, градът, хората, изобщо просто хубави неща. И не иска нищо в замяна на всичкото от горе. Да бе знам, че в БГ сме малко странни и гледаме с подозрение на тия неща, ама то е щото сме си комплексари по принцип. За щастие повечето от останалите хора не са така.
2. Градът се разпада. Хората в града живеят в пренаселена, стресова, нездравословна, незадоволителна обстановка която е енерго неефективна, замърсяваща и подтискаща. В България селото атрофира все още защото сме назад в следването на идеите на западният свят. Градът не би бил възможен без селото. Селото е съвсем възможно без наличието на град. Еко селищата не промотират затворена система а напротив отворена такава, тоест комуникациите с града, други селища и света са широко отворени и двупосочни.
е особено неподходящ термин за еко селище. 
виж… хората са отворени и добри, просто имат нужда да се изявяват като такива без някой да се възползва от тях и да ги премачква когато го правят. Ако има място където това е възможно то е именно по въпросните селища. Агресивно не и консервативно не. Отстояващо позиции да, иновативно да.
Еко селищата се изграждат покрай идеите за състейнабилити… това не знам как да го кажа на български така че да звучи правилно…. Състейнабилити е възможността на нещо да съществува и да се развива във времето и пространството без критичната нужда от външни енергийни източници за поддържането на живота и развитието му. Един вид самодостатъчно нещо. (Изключвам слънцето и вятъра). Наличен финансов капитал за започването на такъв проект е нужен, но това не е проблемът. Проблемът е в смелостта на хората. Изградено еко селище трябва да задоволява своите нужди и да произвежда излишък който да бъде търгуван за други услуги, материали, знание, техника от други селища или градове.
Екоселищата са изградени на базата на последните открития на човечеството за енерго ефективни и състейнабъл материали и техники, и колкото и да е чудно се оказва в повечето случаи, че те са добре забравените стари такива. Еко селищата боравят дизайн и правят дизайна смислен, така че той да е енерго ефективен и лесен за работа и поддръжка. Пример: къщата ти гледа към юг а не към пътя и това ти спестява 15-50% от енергията която ползваш за климатизация. Пример: къщата ти е направена от материали с висока термична маса и е изолирана подходящо. ( разбира се с природни материали когато е възможно. Това ще ти достави други 30-70% спестяване. Дори и да не го правиш перфектно се вижда, че е възможно да се достигне пълно елиминиране на енергията за климатизация. Пример: не ореш и не копаеш земята, използват се методи за земеделие които не изискват това, те включително не изискват торене и поливане и в дългосрочен план ( преминаването към многогодишни растения) дори не изискват и засаждане. Изискват само бране, консервиране и незначителна поддръжка на фона на сега разпространените земеделски методи. Та мисълта ми е хората не се убиват от работа, освен ако не искат де, ако искат още по-добре това просто ще засили плодородността и устойчивостта на системата. Като резултат от ниските енергийни разходи и високите нива на производство се получава излишъкът с който може да се търгува или да се издържат хората които се занимават с научно изследователска дейност. Колкото и да е странно такива хора има в еко селищата и те патентоват доста интересни неща. Ето пример: http://www.damanhur.org/ между другото това еко селище съществува от 70-те години и се разраства все повече.
3. Хората. Хората са непредвидими същества аз лично нямам никаква идея дай боже един ден моите деца какво ще решат, може да им е втръснало от целия тоя селски живот с тая прясна органик храна и хубави хора около тях. Те са абсолютно свободни да вземат решения за живота си ако искат да се преместят да живеят в града. Едно от основните неща в еко селищата е да се заложи лесен начин за отказване от животът в такова. Това държи селището пълно само с хора които наистина искат да бъдат там. И по този начин обществото се запазва здраво, без хора които не им харесва обаче нямат избор. Еко селищата се изграждат от хора които имат общи идеи. Когато твоите идеи са различни и не съвпадат с идеите по които е изградено еко селището ти си свободен да си вземеш чуковете и да си тръгнеш. Намери си друго селище което да ти допада или пък създай свое или пък иди да живееш в град. Както ти душа иска. Аз не знам дали животът в еко селище е за мен и в кое точно еко селище, но определено възнамерявам да проверя. То е за хора които го желаят не става без да има желание а пък и не е нужно никой никого не кара на сила. Аз си те обичам нищо, че ти не би желал това което аз бих.
Филмът съм го гледал. Никога ама НИКОГА няма да просъществува нещо което е изградено на базата на лъжа. Времето е вездесъщо и то винаги открива истината. За това еко селищата се стремят да имат безкрайно отворена и прозрачна политика за да може всеки да види какво е и ако не го иска да не участва или когато вече не го иска да се откаже с лекота.
За връзките между хората… както казах селищата се стремят да са максимално отворени следователно ти имаш правото и възможността да си избираш партньор от или извън селото. Ако той иска да се присъедини ок ако ти искаш да се махнеш ок. Чувството за роднинство е нещо много хубаво по мое мнение. Нямам нищо против да се чувствам като едно семейство със съседите и приятелите си, напротив желая го.
4. Децата. Всеки има право да си отглежда децата както си иска, някои си ги пращат на регулярно училище, в крайна сметка ти си плащаш всички данъци и такси и имаш правото да използваш държавните благини не по-малко от всички останали да не кажа повече защото не използваш много от тях в много голяма част от времето например канализация, пречистване, сметище, водопровод, транспорт, замърсяване. А други решават, че съвременната образователна система не е достатъчно добра и обучават децата си в домашни училища или ако селището е достатъчно голямо си образуват училище. Когато децата станат достатъчно възрастни за университет те имат правото да избират сами за себе си какво да правят. Рядко но някои много големи селища имат собствени колежи и университети.аз знам само за едно такова. Когато децата са достатъчно големи за да вземат решения те са личности които имат право да подреждат живота си както намерят за добре.
5. Ефектът на моралът е не по-различен от колкото в градовете. Може би точно заради това все повече хора се опитват да ги напуснат. Ако в крайна сметка не ти изнасят принципите и идеологията по които се води еко селището ти си абсолютно свободен и в правото си да търсиш по-добър живот за себе си. Свободата да направиш каквото искаш би трябвало да подпомогне откритостта и не използването на маски у всеки.
Да хората в еко селищата се очаква да са по-отворени, свободни и дори духовни от средно статистическият човек. Но това не значи, че са съвършени. Толерантността е качество необходимо у всеки човек за да живее той в общество независимо дали град, село или еко село. Аз подозирам, че конфликти ще възникват безкрайно в едно такова еко селище, и това дали селището ще просъществува или не ще бъде решено до голяма степен от това дали хората които го изграждат са се научили да правят компромиси и да приемат недостатъците на другите. Аз имам много да работя по тия неща и се страхувам, че може да се окаже, че не съм достатъчно отворен за да живея на такова място. Както казах ще видим, времето разкрива истината.
6. Комуникации. Устойчивостта на една система е пропорционална на разнообразието на елементите и връзките между тях. Имайки предвид, че всяко еко селище се опитва да е устойчиво ( абе май състейнабъл може да се преведе като устойчиво до известна степен а ? ) то би се опитвало да поддържа максимално разнообразни връзки. Повтарям еко селището не е затворена система. Вътрешна полиция
Аз не знам за съществуването на еко селище което не разполага с интернет. Може би защото така ги намирам аз самият. Сигурно има някои които нямат интернет. Но в общият случай всички са доста добре екипирани със средства за комуникация. Никой не отрича положителните страни на една свободна комуникация или поне аз не знам за такива. Напоследък се замислям дали аз да не стана първият.
Младите… де да знам предполагам кой когато узрее за идеята. Предполагам колкото по-близо си отгледан до такава идея толкова по-скоро узряваш за нея. След като узрееш за нея обаче се иска да събереш смелост и сила да се откъснеш от потокът в който се движиш понастоящем. И разбира се смелост да приемеш, че може би грешиш и да си готов да поемеш последствията на такава грешка. Всеки когато му дойде времето ако изобщо. Всички сме различни и светът е шарен не искаме едно и също нещо. Все пак аз бих се радвал да живея заедно с теб на такова място: близко до природата, близко до чистотата, близко до храната, близко до хората. Мисля си, че ти можеш да дадеш адски много на такова място и да вземеш адски много от него.
В дясно на сайта съм сложил някои линкове към започващи еко селища в България, ако искаш пиши им и отиди да ги видиш. Аз вече им писах и ще ходя да ги видя като се върна тази година.
И ето как аз си го представям: Седя си на компютъра в сламената къщичка, след няколко часа работа по градината и гората, гризейки морков и гледайки дръвчетата през прозореца, прохладно е и ми дава облекчение от жегата на вън. Децата си играят на криеница около къщите, до моята къща има още 5-6 къщички струпани под формата на дъга така че да улавят максимално слънце и да задържат топлината. Пред тях има голям парник свързан с всяка от къщите за да помогне при отоплението и да доставя храна целогодишно. Уютно е в къщите и извън тях. Всичките са различни, някои приличат на хобитови дупки, някои на модерни къщи, някои на стари къщи. В тези къщи живеят приятелите ми може би със семейства може би не. Градината е близо до къщите след нея следва овощната градина и животните след това гората. Тук и там се намират езерца направени от нас в които си отглеждаме риба и си плуваме и се разхлаждаме и напояваме от тях. Чуват се звуците на птички и насекоми, въздухът растенията и земята са изпълнени с всякакви създания щъкащи насам натам. Въздухът има прекрасен свеж сладък аромат. Няколко пъти в седмица се събираме на обща вечеря. Веселим се слушаме музика гледаме филми, разискваме теми, разискваме бъдещето, играем игри, учим се. Не ме е страх да пусна детето да се разхожда където си иска защото знам, че където и да попадне ще е при хубави хора. Слънчевите панели произвеждат електричество, както и вятърната централка. Дървата за огрев идват от гората както и много други благини. Охлаждането и складовете за храна използват свойството на земните дупки да поддържат постоянна температура и свойството на студеният въздух да протича надолу. Креативността на всеки от хората се отваря и всеки твори каквото му е на сърце. Доброволните часове работа за поддържане на селището са достатъчно малко, че да не пречат на никому. Продукцията е достатъчно за да покрие разходите които трябва да правим. Излишъкът отива за разширяване и помагане на други такива инициативи. Всички са здрави, добре нахранени, щастливи, духовни, креативни. Да има трудни моменти тук и там но с общи усилия и компромиси и организация успяваме да ги преодолеем. С течение на времето става все по-лесно, дърветата порастват дават повече плод продукцията нараства, поддръжката намалява, свободното време се увеличава, системата се развива. Всеки твори в свободното си време, музика, рисуване, занаяти, градинарство, компостиране, машини, наука, книги, медицина, образование, кой каквото го влече. Децата се обучават в селището от ибрани хора или от всички. Държиш на хората с които живееш помагате си, подкрепяте се, забавлявате се, изненадвате се, откривате се, израствате. Радваш хората извън селището с чиста и хубава и прясна храна, с майсторски изработени занаятчийски продукти, с инициативи и организация за подпомагане почистването и преобразуването на цялата местност, с идеи които да направят животът им по-лесен, по-красив, по-духовен. Усмихнати хора навсякъде, доволни от тяхното съществуване, не бързащи, правещи каквото искат, свободни да избират каквото си поискат. Връзките с други такива селища са чести, много неща разменяме на бартер, парите се използват доста рядко, забавленията растат с броя на хората. Подпомагаме други започващи селища с ресурс, идеи, физическа помощ, от каквото имат нужда. Селищата нарастват. Хората по света стават все по-съзнателни. Постепенно зелените партии започват да вземат властта… кой знае може някой от представителите на зелена партия да живее в нашето селце. Светът се променя става по-отговорен, става по-красив, по-духовен, по-зелен.
колко хубаво е това а? 
Верно си е приказно
Това е начинът по който виждам бъдещето ни.
Какво ако всичко това не стане? Ами нищо особено, ще се развием по друг начин, просто аз харесвам тази идея и ми се иска да работя за нейното осъществяване на практика. Съвестта ми ще е чиста, че съм опитал да приложа това в което вярвам, без съжаление за нещата които съм направил и правя през живота си смъртта не ме плаши и още по-яко животът не ме плаши. Всичко ще бъде наред така или иначе. В настоящето и в далечно бъдеще всичко е винаги наред. А пък ако съм сгрешил… е… човешко е да се греши нали?
След десет години или когато ти дойде времето добре дошъл си в моят свят.
Благодаря ти, че си прочел и коментирал, значи много за мен.
февруари 16th, 2010 at 3:36 pm
sii благодаря ти много за линковете ще разгледам с интерес
бъди здрав/а
февруари 16th, 2010 at 3:52 pm
такам… и в подкрепа на отговорът ми към олег в жив дом има регистрирани 2971 потребителя… в българия… дето се уж е назад от съвременната насока… това какво ви говори? светът се променя и промените стават все по-бързи и се надявам скоро ще достигне критична маса на еко ентусиастите и няма връщане назад вече, само напред.